Въпросът дали SARS-CoV-2 се предава главно чрез капчици или аерозоли е силно противоречив. Опитахме се да обясним това противоречие чрез исторически анализ на изследванията за предаване на други заболявания. През по-голямата част от човешката история доминиращата парадигма е била, че много болести се пренасят по въздушно-капков път, често на дълги разстояния и по фантасмагоричен начин. Тази миазматична парадигма е оспорена в средата до края на 19 век с възхода на теорията за микробите и тъй като е установено, че болести като холера, послеродова треска и малария всъщност се предават по други начини. Мотивиран от своите възгледи за значението на контактната/капкова инфекция и съпротивата, която среща от оставащото влияние на теорията за миазмата, видният здравен служител Чарлз Чапин през 1910 г. помага за инициирането на успешна промяна на парадигмата, като счита предаването по въздушно-капков път за най-малко вероятно. Тази нова парадигма става доминираща. Липсата на разбиране на аерозолите обаче води до систематични грешки в интерпретацията на изследователските доказателства за пътищата на предаване. През следващите пет десетилетия предаването по въздушно-капков път се смяташе за незначително или второстепенно за всички основни респираторни заболявания, докато през 1962 г. не беше демонстрирано предаване по въздушно-капков път на туберкулоза (която погрешно се смяташе, че се предава чрез капчици). Парадигмата за контакт/капчици остава доминираща и само няколко заболявания са били широко приети като предавани по въздушно-капков път преди COVID-19: тези, които очевидно са се предавали на хора, които не са били в една и съща стая. Ускоряването на интердисциплинарните изследвания, вдъхновени от пандемията от COVID-19, показа, че предаването по въздушно-капков път е основен начин на предаване на това заболяване и е вероятно да бъде от значение за много респираторни инфекциозни заболявания.
Практически последици
От началото на 20-ти век съществува съпротива срещу приемането на тезата, че болестите се предават по въздушно-капков път, което беше особено вредно по време на пандемията от COVID-19. Ключова причина за тази съпротива се крие в историята на научното разбиране за предаването на болести: Предаването по въздушно-капков път се е смятало за доминиращо през по-голямата част от човешката история, но махалото се е залюляло твърде много в началото на 20-ти век. В продължение на десетилетия не се е смятало, че никое важно заболяване се предава по въздушно-капков път. Като изясним тази история и грешките, вкоренени в нея, които все още съществуват, се надяваме да улесним напредъка в тази област в бъдеще.
Пандемията от COVID-19 предизвика интензивен дебат относно начините на предаване на вируса SARS-CoV-2, включващ главно три начина: Първо, въздействие на „пренасяни чрез пръски“ капчици върху очите, ноздрите или устата, които иначе падат на земята близо до заразения човек. Второ, чрез допир, или чрез директен контакт със заразен човек, или индиректно чрез контакт със замърсена повърхност („фомит“), последвано от самозаразяване чрез докосване на вътрешността на очите, носа или устата. Трето, чрез вдишване на аерозоли, някои от които могат да останат във въздуха с часове („предаване по въздушно-капков път“).1,2
Организациите за обществено здраве, включително Световната здравна организация (СЗО), първоначално обявиха, че вирусът се предава чрез големи капчици, падащи на земята близо до заразения човек, както и чрез докосване на замърсени повърхности. На 28 март 2020 г. СЗО категорично заяви, че SARS-CoV-2 не се предава по въздушно-капков път (с изключение на много специфични „медицински процедури, генериращи аерозоли“) и че е „дезинформация“ да се твърди друго.3Този съвет противоречи на този на много учени, които заявяват, че предаването по въздушно-капков път вероятно е значителен фактор. напр. Ref.4-9С течение на времето СЗО постепенно смекчи тази позиция: първо, призна, че предаването по въздушно-капков път е възможно, но малко вероятно;10след това, без обяснение, популяризиране на ролята на вентилацията през ноември 2020 г. за контрол на разпространението на вируса (която е полезна само за контрол на патогени, пренасяни по въздушно-капков път);11след което на 30 април 2021 г. се декларира, че предаването на SARS-CoV-2 чрез аерозоли е важно (без да се използва думата „пренасян по въздушно-капков път“).12Въпреки че високопоставен служител на СЗО призна в интервю за пресата по това време, че „причината да насърчаваме вентилацията е, че този вирус може да се предава по въздушно-капков път“, той също така заяви, че избягва използването на думата „пренасян по въздушно-капков път“.13Накрая, през декември 2021 г., СЗО актуализира една страница на уебсайта си, за да посочи ясно, че предаването по въздушно-капков път на къси и дълги разстояния е важно, като същевременно пояснява, че „аерозолно предаване“ и „предаване по въздушно-капков път“ са синоними.14Въпреки това, освен тази уеб страница, описанието на вируса като „пренасян по въздушно-капков път“ продължава да липсва почти напълно в публичните комуникации на СЗО към март 2022 г.
Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в Съединените щати следваха паралелен път: първо, заявявайки важността на предаването по въздушно-капков път; след това, през септември 2020 г., публикувайки накратко на уебсайта си приемане на предаването по въздушно-капков път, което беше премахнато три дни по-късно;15и накрая, на 7 май 2021 г., признавайки, че вдишването на аерозоли е важно за предаването.16Въпреки това, CDC често използва термина „респираторна капчица“, обикновено свързан с големи капчици, които падат бързо на земята,17да се отнася до аерозоли,18създавайки значително объркване.19Нито една от организациите не е подчертала промените в пресконференциите или големите комуникационни кампании.20По времето, когато тези ограничени признания бяха направени от двете организации, доказателствата за предаване по въздушно-капков път бяха натрупани и много учени и лекари заявяваха, че предаването по въздушно-капков път не е просто възможен начин на предаване, а вероятно ипреобладаващрежим.21През август 2021 г. CDC заяви, че преносимостта на делта варианта SARS-CoV-2 се доближава до тази на варицелата, изключително преносим по въздушно-капков път вирус.22Вариантът омикрон, който се появи в края на 2021 г., изглеждаше изключително бързо разпространяващ се вирус, показващ висок репродуктивен брой и кратък сериен интервал.23
Много бавното и хаотично приемане на доказателствата за предаване на SARS-CoV-2 по въздушно-капков път от страна на големите организации за обществено здравеопазване допринесе за неоптимален контрол на пандемията, докато ползите от защитните мерки срещу аерозолното предаване стават добре установени.24-26По-бързото приемане на тези доказателства би насърчило насоки, които да разграничават правилата за употреба на закрито и на открито, по-голям фокус върху дейностите на открито, по-ранни препоръки за носене на маски, по-голям и по-ранен акцент върху по-доброто прилягане на маската и филтрирането, както и правила за носене на маски на закрито, дори когато може да се поддържа социална дистанция, вентилация и филтрация. По-ранното приемане би позволило по-голям акцент върху тези мерки и би намалило прекомерното време и средства, изразходвани за мерки като дезинфекция на повърхности и странични плексигласови бариери, които са доста неефективни за предаване по въздушно-капков път и в случая на последните може дори да бъдат контрапродуктивни.29,30
Защо тези организации бяха толкова бавни и защо имаше толкова голяма съпротива срещу промяната? В предишна статия въпросът за научния капитал (лични интереси) беше разгледан от социологическа гледна точка.31Избягване на разходи, свързани с мерки, необходими за контрол на предаването по въздушно-капков път, като например по-добри лични предпазни средства (ЛПС) за здравните работници32и подобрена вентилация33може да е изиграло роля. Други обясняват забавянето по отношение на възприемането на опасностите, свързани с респираторите N9532които обаче са били оспорени34или поради лошо управление на запасите за спешни случаи, водещо до недостиг в началото на пандемията. напр. Вж.35
Допълнително обяснение, което не се предлага от тези публикации, но е напълно в съответствие с техните открития, е, че колебанието да се обмисли или възприеме идеята за въздушно-капково предаване на патогени се дължи отчасти на концептуална грешка, въведена преди повече от век и дълбоко вкоренена в областта на общественото здраве и превенцията на инфекциите: догма, че предаването на респираторни заболявания се причинява от големи капчици и следователно усилията за смекчаване на капчиците биха били достатъчни. Тези институции също така показаха нежелание да се адаптират дори пред лицето на доказателствата, в съответствие със социологическите и епистемологичните теории за това как хората, които контролират институциите, могат да се противопоставят на промяната, особено ако тя изглежда заплашителна за собствената им позиция; как може да функционира груповото мислене, особено когато хората са отбранителни пред лицето на външно предизвикателство; и как научната еволюция може да се случи чрез промени в парадигмата, дори когато защитниците на старата парадигма се съпротивляват да приемат, че алтернативна теория има по-добра подкрепа от наличните доказателства.36-38Следователно, за да разберем устойчивостта на тази грешка, ние се опитахме да изследваме нейната история и предаването на болести по въздушно-капков път по-общо, и да подчертаем ключовите тенденции, които доведоха до преобладаваща теория за капковия пренос.
Взето от https://www.safetyandquality.gov.au/sub-brand/covid-19-icon
Време на публикуване: 27 септември 2022 г.